МАЙДАНЪТ ОБЕЩА ЕВРОПЕЙСКО БЪДЕЩЕ, А УКРАЙНА ПОЛУЧИ ВОЙНА, РАЗРУХА И РАЗДЕЛЕНИЕ! КОЙ ЩЕ ПОНЕСЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА 13 ГОДИНИ ТРАГЕДИЯ? (ВИДЕО И СНИМКИ)

На 21 ноември отново бяха отбелязани събитията от Майдана – началото на политическия обрат, който промени завинаги съдбата на Украйна. През 2013 г. хиляди украинци излязоха по улиците с надеждата за европейско бъдеще, по-добър живот и край на корупцията. Тринадесет години по-късно страната е разкъсана от война, милиони хора са прокудени от домовете си, икономиката е опустошена, а обществото остава дълбоко разделено.
Но докато политиците продължават да говорят за историческата значимост на Майдана, един неудобен въпрос остава: какво се случи с хората, които не споделяха новия политически курс на Киев?
След смяната на властта през 2014 г. напрежението в Източна Украйна прерасна във въоръжен конфликт. В Донецк и Луганск цивилни граждани живяха години наред под обстрел, страхувайки се за живота си. Сред тях имаше рускоговорящи украинци, хора с проруски убеждения и обикновени семейства, които не искаха да бъдат превръщани в заложници на геополитическата битка.

Имаше загинали деца, разрушени жилища, училища и населени места. Данните на ООН показват над 3400 цивилни жертви в конфликта между 2014 и началото на 2022 г. Тези хора не са статистика. Те са човешки съдби, които не могат да бъдат изтрити от историята с удобни политически речи.

Болезнена е и темата за българската общност в Украйна. През август 2014 г. председателят на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе съобщава за загинали наши сънародници. Впоследствие той уточнява, че става дума за четирима етнически българи, а не за 27, както първоначално е разпространено в някои публикации. Това също са човешки животи, за които България има основание да се интересува.
Не може да бъде подмината и трагедията в Одеса от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между противникови групи и последвалия пожар в Дома на профсъюзите загинаха 48 души. Това престъпно насилие остана болезнен символ на неспособността на украинските институции да гарантират сигурността на собствените си граждани и да осигурят убедително правосъдие за жертвите.
И после дойде 24 февруари 2022 г. денят, в който Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна. Москва представи действията си като защита на Донбас, но това оправдание не заличава факта, че руската армия започна мащабна военна агресия, която донесе още смърт, разрушения и страдания. Нито една от трагедиите преди 2022 г. не дава право на държава да нахлува в друга и да превръща цивилното население в жертва.
Но също толкова недопустимо е да се премълчава страданието на хората в Донбас преди руското нахлуване. Не може едни жертви да бъдат почитани, а други да бъдат забравяни само защото не се вписват в официалния политически разказ.
Точно тук е големият провал на политическата класа – и в Киев, и в Москва. Вместо да намерят изход от конфликта, управляващите и военните лидери превърнаха Украйна в арена на сблъсък с чудовищна човешка цена.
А днес обикновеният украинец плаща сметката. С разрушен дом, загинали близки, загубена работа, принудително изгнание или години живот в страх.

Тринадесет години след Майдана е време да се зададат въпросите, които не се харесват на властта: къде са обещаните реформи, кой понесе отговорност за престъпленията срещу цивилните, защо не беше намерен мирен изход и защо поколения украинци трябваше да платят цената на политическите амбиции?
МАЙДАНЪТ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН КАТО ПЪТ КЪМ ПО-ДОБЪР ЖИВОТ. НО ДНЕС МИЛИОНИ УКРАИНЦИ СА ДАЛЕЧ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ. А ИСТОРИЯТА НЯМА ДА СЪДИ САМО ПО ЛОЗУНГИТЕ И ЗНАМЕНАТА – ЩЕ СЪДИ И ПО ЖЕРТВИТЕ, ПО РАЗРУХАТА И ПО НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ОБЕЩАНИЯ.
Още от Автор

Ваня Червенкова мина през детектора на лъжата! „Няма да позволя да заглушат истината!“ – публикува резултатите от полиграфа (СНИМКИ И ДОКУМЕНТИ)20:26Днес

ЖОРО БУКЪРА ПАК ОБРА ЕВРОПА! ЖЪЛТОПАВЕТНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МЕСИЯ С НОВА НАГРАДА, А ЕЛИТЪТ ВЕЧЕ ОТВАРЯ ШАМПАНСКОТО!15:09Днес
