Норвегия и Франция не спират износа на ток за Германия

Отделни държави не могат едностранно да прекратят търговията с електроенергия с Германия – освен ако не прекратят договори или не напуснат ЕС, установи проверка на баварската обществена медия BR24.
В Германия се разпространяват твърдения, че Норвегия вече е спряла доставките, а Франция скоро ще го направи. Поводът е публикация в Екс на Роланд Тихи: „Норвегия вече го направи. Скоро ще го направи и Франция: край на помощта с ток за Германия. И двете държави предпочитат да използват евтиния си ток сами, вместо да поддържат германската икономика.“ Тихи заявява пред екипа на #Faktenfuchs, че е обобщил остро сложни енергийни връзки, но публикацията е била разбрана от мнозина като спиране на износа; тя е споделена от Герд Манес и други профили.
Норвегия продължава доставките
Данните на Федералната мрежова агенция показват, че електроенергия продължава да се обменя между Германия и Норвегия. Норвегия е част от общия европейски електроенергиен пазар чрез Европейското икономическо пространство. Франк Зенсфус от Института „Фраунхофер“ (ISI) обяснява: „Токът се търгува в цяла Европа. Европейската мрежа е като езеро: не можеш просто да се отделиш от него.“
Правилата на ЕС изискват поне 70% от мрежовия капацитет да се предоставя за трансгранична търговия без дискриминация. Според германското Министерство на икономиката, докато Франция е член на ЕС, не ѝ е позволено да спира търговията с ток между пазарните участници. За да промени системата, Франция трябва да убеди Европейския парламент и достатъчно държави членки или да напусне Съюза; всяко нарушение би довело до процедура за нарушение.
Самата Франция е най-големият износител на електроенергия в света: през 2025 г. нетният ѝ износ възлиза на около 90 тераватчаса. Андреас Рюдингер от парижкия аналитичен център IDDRI посочва, че нетните износи са донесли 5,4 млрд. евро приходи, а трансграничните връзки – още 1,7 млрд. евро (общо около 7 млрд. евро). Страна със структурен излишък би загубила тези приходи, а фиксираните разходи за ядрени и възобновяеми мощности би трябвало да се покриват от държавата.
Франция също силно разчита на вноса през студените зимни дни заради масовото използване на електрическо отопление. Поради това страната не може да се самозадоволява изцяло през зимата; блекаут е бил възможен през февруари 2012 г. и декември 2022 г., ако Франция не беше внасяла ток от съседите си, например през 2022 г., когато част от ядрените ѝ централи бяха засегнати и от ниското ниво на водата.
Партията Rassemblement National е искала излизане от вътрешния енергиен пазар на ЕС в програмите си от 2022 и 2024 г. Жордан Бардела пише във X през април 2026 г., че Франция като износител ще остане част от пазара. На пресконференция в Брюксел Марин льо Пен не говори за спиране на износа, а заяви, че Франция „ще определя сама цената на тока вътре в страната и ще договаря продажната цена с партньорите си.“
Експерти смятат подобни мерки за трудни за изпълнение. Гьоц Райхерт от Центъра за европейска политика (CEP) отбелязва, че цените се определят на борсите според търсенето и предлагането, а не се „определят едностранно от държавата“. Според Рюдингер централизираното политическо управление е почти неосъществимо и много неефективно.
Твърдението, че Норвегия е спряла износа и че Франция ще направи същото, остава недоказано. Електроенергията се търгува свободно между пазарните участници, а държавите не могат да се оттеглят от общия пазар без правни промени или излизане от ЕС. Написана от Sophie Rohrmeier (BR), първоначално публикувана на 20 ноември 2026 г.


