Отмениха оправдателната присъда по делото за катастрофата край Аксаково

Делото за катастрофата с колата на Кирил Петков на път към Варна на 16 май 2024 г., при която загина водачът на другия автомобил, тръгва отначало. В края на април т. г. Военният съд в Сливен оправда шофьора на НСО и постанови, че виновен за инцидента е само загиналият, но втората инстанция намира присъдата за произнесена на практика без мотиви и връща делото за ново разглеждане от друг състав от фазата на разпоредителното заседание.
Към 17,30 часа на фаталната дата съпредседателят тогава на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков пътувал към Варна за партийна сбирка. На входа на Аксаково от път без предимство излязъл шофьор на ауди, който не спрял на знак „Стоп“ и последвал удар. 60-годишният шофьорът на аудито загина, а спътницата му на задната седалка – жена на 58, беше откарана в болница, където бил отстранен далакът й. Кирил Петков не пострада.
Веднага след инцидента се твърдеше, че шофьорът на фолксвагена на НСО е карал с много висока скорост. Назначените от Военния съд в Сливен експертизи обаче показаха, че служебната кола се е движела с 88,02 км/ час при ограничение от 90 и че шофьорът й не е имал възможност да предотврати произшествието, за разлика от загиналия. „От техническа гледна точка единствено и само водачът на лекия автомобил „Ауди“ има вина за настъпването на процесното ПТП“, беше записано в мотивите към оправдателната присъда.
Последва протест от прокуратурата и жалби от близките на починалия и Военно-апелативният съд отменя присъдата, като един от аргументите за това е, че не е изследван въпросът дали скоростта на колата на НСО (макар и под допустимата) е била съобразена с конкретните пътни условия. Според въззивния състав е била надценена и ролята на приетата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, която за магистратите в Сливен „е с основна заслуга за изясняване на фактическата обстановка и най-вече относно степента на вина на подсъдимия“. „Тук Военно-апелативният съд ще припомни, че съдебната експертиза не е доказателство, а е процесуално установен способ, т. нар. процесуален инструмент за събиране и проверка на доказателства, когато са необходими специални знания. В тази връзка няма как заключение по експертиза да изяснява „степента на вина на подсъдимия“. Установяването на вина в процеса е изцяло правен въпрос, изключително правомощие на решаващия орган – на съда“, се чете в решението на въззивната инстанция.
Предстои делото да бъде разпределено на друг състав на Военния съд в Сливен.


